куртулисало

Речник на българския език

1. куртулисало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

куртулисало е производна форма на куртулисам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. куртулисало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

куртулисало е производна форма на куртулисам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. куртулисало — мин. деят. св. прич. ср. р.

куртулисало е производна форма на куртулисам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. куртулисало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

куртулисало е производна форма на куртулисам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).