курсивирало си

Речник на българския език

1. курсивирало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

курсивирало си е производна форма на курсивирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. курсивирало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

курсивирало си е производна форма на курсивирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. курсивирало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

курсивирало си е производна форма на курсивирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).