курсивирало е

Речник на българския език

1. курсивирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

курсивирало е е производна форма на курсивирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. курсивирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

курсивирало е е производна форма на курсивирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. курсивирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

курсивирало е е производна форма на курсивирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).