курсивирало

Речник на българския език

1. курсивирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

курсивирало е производна форма на курсивирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. курсивирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

курсивирало е производна форма на курсивирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. курсивирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

курсивирало е производна форма на курсивирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. курсивирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

курсивирало е производна форма на курсивирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).