курсивирала

Речник на българския език

1. курсивирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

курсивирала е производна форма на курсивирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. курсивирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

курсивирала е производна форма на курсивирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. курсивирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

курсивирала е производна форма на курсивирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. курсивирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

курсивирала е производна форма на курсивирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).