курдисвали

Речник на българския език

1. курдисвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

курдисвали е производна форма на курдисвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. курдисвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

курдисвали е производна форма на курдисвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. курдисвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

курдисвали е производна форма на курдисвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. курдисвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

курдисвали е производна форма на курдисвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).