купело

Речник на българския език

1. купело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

купело е производна форма на купя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. купело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

купело е производна форма на купя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).