кумуваше

Речник на българския език

1. кумуваше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

кумуваше е производна форма на кумувам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. кумуваше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

кумуваше е производна форма на кумувам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).