кумувахте

Речник на българския език

1. кумувахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

кумувахте е производна форма на кумувам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. кумувахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

кумувахте е производна форма на кумувам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).