кумуваха

Речник на българския език

1. кумуваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

кумуваха е производна форма на кумувам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кумуваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

кумуваха е производна форма на кумувам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).