кумувал съм

Речник на българския език

1. кумувал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

кумувал съм е производна форма на кумувам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. кумувал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

кумувал съм е производна форма на кумувам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. кумувал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

кумувал съм е производна форма на кумувам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).