кумувало съм

Речник на българския език

1. кумувало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

кумувало съм е производна форма на кумувам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. кумувало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

кумувало съм е производна форма на кумувам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. кумувало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

кумувало съм е производна форма на кумувам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).