кумувало си

Речник на българския език

1. кумувало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

кумувало си е производна форма на кумувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. кумувало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

кумувало си е производна форма на кумувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. кумувало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

кумувало си е производна форма на кумувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).