кумувало е

Речник на българския език

1. кумувало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кумувало е е производна форма на кумувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. кумувало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кумувало е е производна форма на кумувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. кумувало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кумувало е е производна форма на кумувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).