кумува

Речник на българския език

1. кумува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

кумува е производна форма на кумувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. кумува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

кумува е производна форма на кумувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. кумува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

кумува е производна форма на кумувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).