кумил си

Речник на българския език

1. кумил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

кумил си е производна форма на кумя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. кумил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

кумил си е производна форма на кумя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).