кумило е

Речник на българския език

1. кумило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кумило е е производна форма на кумя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. кумило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кумило е е производна форма на кумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).