кумила е

Речник на българския език

1. кумила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

кумила е е производна форма на кумя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. кумила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

кумила е е производна форма на кумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).