куми

Речник на българския език

1. куми — мн. ч.

куми е производна форма на кума (мн. ч.).

2. куми — сег. вр., 3 л., ед. ч.

куми е производна форма на кумя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. куми — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

куми е производна форма на кумя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. куми — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

куми е производна форма на кумя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. куми — повелително наклонение, ед. ч.

куми е производна форма на кумя (повелително наклонение, ед. ч.).