кумела

Речник на българския език

1. кумела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

кумела е производна форма на кумя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. кумела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

кумела е производна форма на кумя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).