кулминирания

Речник на българския език

1. кулминирания — мн. ч.

кулминирания е производна форма на кулминиране (мн. ч.).

2. кулминирания — мин. страд. прич. м. р. непълен член

кулминирания е производна форма на кулминирам (мин. страд. прич. м. р. непълен член).