кулминирал съм

Речник на българския език

1. кулминирал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

кулминирал съм е производна форма на кулминирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. кулминирал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

кулминирал съм е производна форма на кулминирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. кулминирал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

кулминирал съм е производна форма на кулминирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).