кулминирал

Речник на българския език

1. кулминирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кулминирал е производна форма на кулминирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кулминирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кулминирал е производна форма на кулминирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. кулминирал — мин. деят. св. прич. м. р.

кулминирал е производна форма на кулминирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. кулминирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

кулминирал е производна форма на кулминирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).