кулминира

Речник на българския език

1. кулминира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

кулминира е производна форма на кулминирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. кулминира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

кулминира е производна форма на кулминирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. кулминира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

кулминира е производна форма на кулминирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).