кукуригало

Речник на българския език

1. кукуригало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кукуригало е производна форма на кукуригам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. кукуригало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кукуригало е производна форма на кукуригам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. кукуригало — мин. деят. св. прич. ср. р.

кукуригало е производна форма на кукуригам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. кукуригало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

кукуригало е производна форма на кукуригам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).