кукнела

Речник на българския език

1. кукнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

кукнела е производна форма на кукна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. кукнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

кукнела е производна форма на кукна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).