кукнел

Речник на българския език

1. кукнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кукнел е производна форма на кукна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кукнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

кукнел е производна форма на кукна (мин. деят. несв. прич. м. р.).