кукахте

Речник на българския език

1. кукахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

кукахте е производна форма на кукам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. кукахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

кукахте е производна форма на кукам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).