кукало

Речник на българския език

1. кукало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кукало е производна форма на кукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. кукало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кукало е производна форма на кукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. кукало — мин. деят. св. прич. ср. р.

кукало е производна форма на кукам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. кукало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

кукало е производна форма на кукам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).