кръстихте

Речник на българския език

1. кръстихте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

кръстихте е производна форма на кръстя (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. кръстихте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

кръстихте е производна форма на кръстя (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).