кръстим

Речник на българския език

1. кръстим — сег. вр., 1 л., мн. ч.

кръстим е производна форма на кръстя (сег. вр., 1 л., мн. ч.).

2. кръстим — сег. вр., 1 л., мн. ч.

кръстим е производна форма на кръстя (сег. вр., 1 л., мн. ч.).