кръстило

Речник на българския език

1. кръстило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кръстило е производна форма на кръстя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. кръстило — мин. деят. св. прич. ср. р.

кръстило е производна форма на кръстя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

3. кръстило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кръстило е производна форма на кръстя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. кръстило — мин. деят. св. прич. ср. р.

кръстило е производна форма на кръстя (мин. деят. св. прич. ср. р.).