кръстили

Речник на българския език

1. кръстили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

кръстили е производна форма на кръстя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кръстили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

кръстили е производна форма на кръстя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

3. кръстили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

кръстили е производна форма на кръстя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. кръстили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

кръстили е производна форма на кръстя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).