кръстил

Речник на българския език

1. кръстил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кръстил е производна форма на кръстя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кръстил — мин. деят. св. прич. м. р.

кръстил е производна форма на кръстя (мин. деят. св. прич. м. р.).

3. кръстил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кръстил е производна форма на кръстя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. кръстил — мин. деят. св. прич. м. р.

кръстил е производна форма на кръстя (мин. деят. св. прич. м. р.).