крънкал

Речник на българския език

1. крънкал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

крънкал е производна форма на крънкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. крънкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

крънкал е производна форма на крънкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. крънкал — мин. деят. св. прич. м. р.

крънкал е производна форма на крънкам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. крънкал — мин. деят. несв. прич. м. р.

крънкал е производна форма на крънкам (мин. деят. несв. прич. м. р.).