кръжилите

Речник на българския език

1. кръжилите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

кръжилите е производна форма на кръжа (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. кръжилите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

кръжилите е производна форма на кръжа (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).