кротваха

Речник на българския език

1. кротваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

кротваха е производна форма на кротвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кротваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

кротваха е производна форма на кротвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).