крокирало

Речник на българския език

1. крокирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

крокирало е производна форма на крокирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. крокирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

крокирало е производна форма на крокирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. крокирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

крокирало е производна форма на крокирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. крокирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

крокирало е производна форма на крокирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).