криволичило

Речник на българския език

1. криволичило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

криволичило е производна форма на криволича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. криволичило — мин. деят. св. прич. ср. р.

криволичило е производна форма на криволича (мин. деят. св. прич. ср. р.).