криволичили

Речник на българския език

1. криволичили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

криволичили е производна форма на криволича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. криволичили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

криволичили е производна форма на криволича (мин. деят. св. прич. мн. ч.).