криволичил

Речник на българския език

1. криволичил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

криволичил е производна форма на криволича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. криволичил — мин. деят. св. прич. м. р.

криволичил е производна форма на криволича (мин. деят. св. прич. м. р.).