криволичело

Речник на българския език

1. криволичело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

криволичело е производна форма на криволича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. криволичело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

криволичело е производна форма на криволича (мин. деят. несв. прич. ср. р.).