кривили

Речник на българския език

1. кривили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

кривили е производна форма на кривя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кривили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

кривили е производна форма на кривя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).