крещяло

Речник на българския език

1. крещяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

крещяло е производна форма на крещя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. крещяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

крещяло е производна форма на крещя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. крещяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

крещяло е производна форма на крещя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. крещяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

крещяло е производна форма на крещя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).