крещели

Речник на българския език

1. крещели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

крещели е производна форма на крещя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. крещели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

крещели е производна форма на крещя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. крещели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

крещели е производна форма на крещя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. крещели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

крещели е производна форма на крещя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).