кретахте

Речник на българския език

1. кретахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

кретахте е производна форма на кретам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. кретахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

кретахте е производна форма на кретам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).