кретаха

Речник на българския език

1. кретаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

кретаха е производна форма на кретам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кретаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

кретаха е производна форма на кретам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).