кретало

Речник на българския език

1. кретало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кретало е производна форма на кретам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. кретало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кретало е производна форма на кретам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. кретало — мин. деят. св. прич. ср. р.

кретало е производна форма на кретам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. кретало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

кретало е производна форма на кретам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).