крепяло

Речник на българския език

1. крепяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

крепяло е производна форма на крепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. крепяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

крепяло е производна форма на крепя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).