крепирахте

Речник на българския език

1. крепирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

крепирахте е производна форма на крепирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. крепирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

крепирахте е производна форма на крепирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).